В една стара гривна се взирам,
толкова много събрано в шепа сребро.
За теб ми напомня, от теб подарена, спомени мили
и за една грешка голяма... не успях да простя.

Да простя на теб, че безмълвен остана.
Да простя на мен, че в тишината избягах.
Ти дали осъзнаваш, че и двамата носим тази вина,
на теб дали ти е натежала? Утеха къде ли намираш сега?

Години отминаха, наясно си, знам,
и връщане няма...
Напред само пътища има...
И смелост... и срам...

Една грешка наивна, по детски невинна...
А колко болка донесе
и колко време провлачи...
и как непоправима пред нас се изпречи...

Понякога вярваш ли, че сън лош е било всичко това?
Понякога мислиш ли, че пак ще се надсмиваме на нещастниците по света?
Понякога искаш ли... да бъда реална до теб, не само в съня?
Понякога имаш ли сили да пребориш обидата и да ме издърпаш от тази лъжа?

Толкова дълго ти вярвах - на теб, на света, на любовта.
Толкова време градих измамно бъдеще, забравила реалността.
Толкова исках... и можех... мамех и страдах...
толкова много... а днес уморена... просто приемам света...

Отказах се, мили - от вярата, от силата на любовта.
Отказах се, мили - от отминалите години.
Отказах се, отказах се от теб дори.
Отказах се, мили, от мен отказа ли се ти?