Част от мен
В една стара гривна се взирам,
толкова много събрано в шепа сребро.
За теб ми напомня, от теб подарена, спомени мили
и за една грешка голяма... не успях да простя.
Да простя на теб, че безмълвен остана.
Да простя на мен, че в тишината избягах.
Ти дали осъзнаваш, че и двамата носим тази вина,
на теб дали ти е натежала? Утеха къде ли намираш сега?
Години отминаха, наясно си, знам,
и връщане няма...
Напред само пътища има...
И смелост... и срам...
Една грешка наивна, по детски невинна...
А колко болка донесе
и колко време провлачи...
и как непоправима пред нас се изпречи...
Понякога вярваш ли, че сън лош е било всичко това?
Понякога мислиш ли, че пак ще се надсмиваме на нещастниците по света?
Понякога искаш ли... да бъда реална до теб, не само в съня?
Понякога имаш ли сили да пребориш обидата и да ме издърпаш от тази лъжа?
Толкова дълго ти вярвах - на теб, на света, на любовта.
Толкова време градих измамно бъдеще, забравила реалността.
Толкова исках... и можех... мамех и страдах...
толкова много... а днес уморена... просто приемам света...
Отказах се, мили - от вярата, от силата на любовта.
Отказах се, мили - от отминалите години.
Отказах се, отказах се от теб дори.
Отказах се, мили, от мен отказа ли се ти?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени