29 jun 2011, 22:32

Част трета

  Poesía
802 0 0

От парка полунощен ресторант

донася глъч и песен към балкона

и някой неуморен музикант

разказва със гласа на саксофона

легенда за един лазурен бряг.

За две лица, от щастие огрени,

за две сърца, от обич вдъхновени.

Вълнуваща легенда – чуден знак,

на теб и мен навярно посветена.

 

Положила глава на мойто рамо,

почиваш мълком, гушнала се в мен.

Въздишаш ли? Защо, кажи ми само!

Страхуваш се от идващия ден!

Виж как започна бавно да светлее.

На изток хоризонтът розовее

от багрите на пурпурния диск.

Заслушай се към цветната алея –

ще чуеш – ранобудно птиче пее

от сивия гранитен обелиск.

Надигаш се от топлата постеля,

поглеждаш ме със бляскащи зеници

и питаш се – какво ли с нас споделя

таз чудна, ранобудна малка птица

със нейния печален реквием.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Белев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...