От парка полунощен ресторант
донася глъч и песен към балкона
и някой неуморен музикант
разказва със гласа на саксофона
легенда за един лазурен бряг.
За две лица, от щастие огрени,
за две сърца, от обич вдъхновени.
Вълнуваща легенда – чуден знак,
на теб и мен навярно посветена.
Положила глава на мойто рамо,
почиваш мълком, гушнала се в мен.
Въздишаш ли? Защо, кажи ми само! ...