15 oct 2007, 9:17

Частен случай

  Poesía
848 0 4
Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?

О, естествено е ние да грешим
и хаосът да ни прегръща,
но едничък миг неуловим
забравяме, а тъй за нас присъщ е.

Какво така се промени
от миналото гордо, недалечно,
времето какво ни причини,
когато със безкрая ни разсече?

Нещо мъничко, ала значимо,
къс от слънцето в човешката ни гръд,
имащ силата неумолимо
да твори красив светът.

И сега сме някак по-себични,
щом пленят ни чувствени талази,
дори когато се обичаме,
особено, когато мразим.

Живеем без да помним,
защото струва ни се безпредметно,
живеем голи и бездомни,
защото съществуваме суетно.

О, ясно е, не сме благочестиви
тъй, както е богоугодно,
но можеме да сме поне красиви,
с душа, усмихната свободно.

Ала не това, уви, избираме,
а към друго непонятно се стремим
и живеейки - умираме,
защото в грешката грешим.

Колко жалко, колко жалко е, че днес
към щастието - божествения ручей -
човекът се стреми без чест.
Благородството е частен случай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венелин Стоичков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пишеш наистина невероятно добре! Искрени поздравления!
  • Тва си е универсален случай ако питаш мен...
  • Ех,тия козирозиКак ви е обсебила поетичната муза!Много сполучливо!Браво!

  • Мъдро!Поздравления,момче!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...