15.10.2007 г., 9:17

Частен случай

845 0 4
Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?

О, естествено е ние да грешим
и хаосът да ни прегръща,
но едничък миг неуловим
забравяме, а тъй за нас присъщ е.

Какво така се промени
от миналото гордо, недалечно,
времето какво ни причини,
когато със безкрая ни разсече?

Нещо мъничко, ала значимо,
къс от слънцето в човешката ни гръд,
имащ силата неумолимо
да твори красив светът.

И сега сме някак по-себични,
щом пленят ни чувствени талази,
дори когато се обичаме,
особено, когато мразим.

Живеем без да помним,
защото струва ни се безпредметно,
живеем голи и бездомни,
защото съществуваме суетно.

О, ясно е, не сме благочестиви
тъй, както е богоугодно,
но можеме да сме поне красиви,
с душа, усмихната свободно.

Ала не това, уви, избираме,
а към друго непонятно се стремим
и живеейки - умираме,
защото в грешката грешим.

Колко жалко, колко жалко е, че днес
към щастието - божествения ручей -
човекът се стреми без чест.
Благородството е частен случай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш наистина невероятно добре! Искрени поздравления!
  • Тва си е универсален случай ако питаш мен...
  • Ех,тия козирозиКак ви е обсебила поетичната муза!Много сполучливо!Браво!

  • Мъдро!Поздравления,момче!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...