15.10.2007 г., 9:17

Частен случай

846 0 4
Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?

О, естествено е ние да грешим
и хаосът да ни прегръща,
но едничък миг неуловим
забравяме, а тъй за нас присъщ е.

Какво така се промени
от миналото гордо, недалечно,
времето какво ни причини,
когато със безкрая ни разсече?

Нещо мъничко, ала значимо,
къс от слънцето в човешката ни гръд,
имащ силата неумолимо
да твори красив светът.

И сега сме някак по-себични,
щом пленят ни чувствени талази,
дори когато се обичаме,
особено, когато мразим.

Живеем без да помним,
защото струва ни се безпредметно,
живеем голи и бездомни,
защото съществуваме суетно.

О, ясно е, не сме благочестиви
тъй, както е богоугодно,
но можеме да сме поне красиви,
с душа, усмихната свободно.

Ала не това, уви, избираме,
а към друго непонятно се стремим
и живеейки - умираме,
защото в грешката грешим.

Колко жалко, колко жалко е, че днес
към щастието - божествения ручей -
човекът се стреми без чест.
Благородството е частен случай...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш наистина невероятно добре! Искрени поздравления!
  • Тва си е универсален случай ако питаш мен...
  • Ех,тия козирозиКак ви е обсебила поетичната муза!Много сполучливо!Браво!

  • Мъдро!Поздравления,момче!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...