Zatoichi (Венелин Стоичков)
22 8
15.10.2007 г., 9:17 ч.

Частен случай 

  Поезия
609 0 4
Дали зарад спонтанните емоции
дните слънчеви,едва родени,
не обръщаме в пороци
и в принципи опорочени?

О, естествено е ние да грешим
и хаосът да ни прегръща,
но едничък миг неуловим
забравяме, а тъй за нас присъщ е.

Какво така се промени
от миналото гордо, недалечно,
времето какво ни причини,
когато със безкрая ни разсече?

Нещо мъничко, ала значимо,
къс от слънцето в човешката ни гръд,
имащ силата неумолимо
да твори красив светът.

И сега сме някак по-себични,
щом пленят ни чувствени талази,
дори когато се обичаме,
особено, когато мразим.

Живеем без да помним,
защото струва ни се безпредметно,
живеем голи и бездомни,
защото съществуваме суетно.

О, ясно е, не сме благочестиви
тъй, както е богоугодно,
но можеме да сме поне красиви,
с душа, усмихната свободно.

Ала не това, уви, избираме,
а към друго непонятно се стремим
и живеейки - умираме,
защото в грешката грешим.

Колко жалко, колко жалко е, че днес
към щастието - божествения ручей -
човекът се стреми без чест.
Благородството е частен случай...

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш наистина невероятно добре! Искрени поздравления!
  • Тва си е универсален случай ако питаш мен...
  • Ех,тия козирозиКак ви е обсебила поетичната муза!Много сполучливо!Браво!

  • Мъдро!Поздравления,момче!
Предложения
: ??:??