Татко, обичам те и винаги ще те обичам!!!
Как безвъзвратно времето минава
и бавно, тихо идва старостта,
но тя не ни обрича на забрава,
а пише страници за нас във Вечността!
Че всеки там завинаги остава
трайна следа от своите дела.
Натрупаното знание ни дава
да видим как променя се света!
Ти учиш ни да бъдем милостиви,
да бъдем пример с вяра, с добрина!
Така и после ний ще бъдем живи
в делата и на нашите деца!
И питам се: Нима не е прекрасно
чеда да сме на таз Безкрайна шир?
Ний тръгнали сме по пътечка тясна,
която води ни към Вечен мир!!!
© Валентина Харизанова Todos los derechos reservados