5907077 (Валентина Харизанова) 5907077 (Валентина Харизанова)
50
Feb 6, 2009, 10:43 PM

Чеда сме на Безкрая

645 0 7

Татко, обичам те и винаги ще те обичам!!!

 

 

Как безвъзвратно времето минава

и бавно, тихо идва старостта,

но тя не ни обрича на забрава,

а пише страници за нас във Вечността!

 

Че всеки там завинаги остава

трайна следа от своите дела.

Натрупаното знание ни дава

да видим как променя се света!

 

Ти учиш ни да бъдем милостиви,

да бъдем пример с вяра, с добрина!

Така и после ний ще бъдем живи

в делата и на нашите деца!

 

И питам се: Нима не е прекрасно

чеда да сме на таз Безкрайна шир?

Ний тръгнали сме по пътечка тясна,

която води ни към Вечен мир!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Харизанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0