Черен страж

Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,

което днес няма да защити невинни и неоправдани,

защото такива отдавна няма.

Днес ще се изправя срещу справедливостта или 

по-голяма несправедливост. И силен ще стоя 

заради тез, които губят своя път.

Заради тези, които слепи се блъскат в мрак,

заради тез, които днес завиждат и мразят,

заради тези, които грешат и паднаха в немилост.

Заради тези, които днес ги гризе ярост и суета 

и заради тез, които с разкървени пръсти дерат клетката

на своята собствена съдба.

Ще поема и чука на справедливостта,

трошащ гърдите ми и кинжала на предателя,

търсещ сърцето ми черно.

И навярно ще падна бранейки 

своя безумен идеал, вероятно ще се 

удавя в океан на омраза, вероятно ще 

обидя и нараня, навярно ще 

забравя стореното добро и вероятно ще

поема греха вместо теб и прошка няма да поискам.

Но знам, че няма сам да вървя пътя мрачен,

знам че черното ми копие земята няма да целуне.

Знам, че друг след мен, ще пие от черния бокал 

на вашата омраза, за да могат паднали ангели отново 

криле да разперят и взор към светлината да отправят.