13.07.2015 г., 17:15

Черен страж

575 0 0

Черен страж

 

Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,

което днес няма да защити невинни и неоправдани,

защото такива отдавна няма.

 

Днес ще се изправя срещу справедливостта или 

по-голяма несправедливост. И силен ще стоя 

заради тез, които губят своя път.

Заради тези, които слепи се блъскат в мрак,

заради тез, които днес завиждат и мразят,

заради тези, които грешат и паднаха в немилост.

Заради тези, които днес ги гризе ярост и суета 

и заради тез, които с разкървени пръсти дерат клетката

на своята собствена съдба.

 

Ще поема и чука на справедливостта,

трошащ гърдите ми и кинжала на предателя,

търсещ сърцето ми черно.

 

И навярно ще падна бранейки 

своя безумен идеал, вероятно ще се 

удавя в океан на омраза, вероятно ще 

обидя и нараня, навярно ще 

забравя стореното добро и вероятно ще

поема греха вместо теб и прошка няма да поискам.

 

Но знам, че няма сам да вървя пътя мрачен,

знам че черното ми копие земята няма да целуне.

Знам, че друг след мен, ще пие от черния бокал 

на вашата омраза, за да могат паднали ангели отново 

криле да разперят и взор към светлината да отправят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарин Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...