Черна душа – думи мръсни, малки деца, почти невръстни. Светли очи, така лъжливи, мигащи и диви, дяволски красиви.
Мрак и светлина редуват се със страха, мъртвешка тишина примамва и мен към смъртта. Дали ще се примиря, просто така, да изгоря в пепелта?! Или по чудо аз ще се спася...
Връхлита ме дима и смрадта на изгорена гора.
Отива си светлината, пропада в дупка черна душата, примирила се със съдбата. Изпада и надеждата свята. Сяра се пропива в земята.
Дървета нападали, черни – скриват лъчите последни.
Бягство, затвор, липса, лишение.
Чувам стъпки, започва гонение.
Пет крачки – падение, в още две търся решение.
Черна душа, думи мръсни, пада нощта, скъсват се връзки. Липсва тъга, само гробница една отваря своята врата.