Черешов цвят в неделя вечер
възвърна спомен недопит,
отвори пак зараснал кратер
с черешов аромат пропит.
Цъфтят отново тези бели,
рисувани за теб мечти
и в белите листенца вплели
две думи само - аз и ти.
Дъждът поля ги в понеделник -
вълшебство се изля от тях.
Ах, този дъжд, прочут безделник...
Изсипва капчици от грях.
Под този цвят застанал тихо
целувка чакаш от дъжда.
Аз дъжд ще стана. В цвят прикрита
по твойте устни ще тека...
А после ще отмина бавно
последни капки изцедила.
Пак в кратера ще стане хладно,
а спомена ще съм допила...
© Череша Todos los derechos reservados