Посветено на баба ми
Черни ангели прииждат,
мачкат и рушат по пътя си надежда...
глава пред тях смирено свеждаш
и обличаш черната одежда...
Черни ангели в съня ти идват,
стъпват твърде бавно, плахо, тихо
и нашепват колко близо е смъртта...
от сърцето спомени отлитат мигом
и те правят най-нещастен на света.
Черни ангели кръжат над уморено тяло,
гнездо са свили в безпомощни нозе,
времето застива, всичко опустяло...
към мрачна бездна те зове...
Черни ангели в душата ровят,
в непринуден звяр
превърна се последният ти полет
и няма вече нито есен, нито пролет,
завинаги във вечността си спрял...
Черни ангели и черни демони,
черни времена настават,
черни ангели и смъртни шепоти
във теб завинаги остават...
Черни ангели със леден полъх
те целуват със студени устни,
последен стон, последен вопъл
в този свят. Животът те напусна...
© Женя Радушева Todos los derechos reservados