Посветено на баба ми

Черни ангели прииждат,

мачкат и рушат по пътя си надежда...

глава пред тях смирено свеждаш

и обличаш черната одежда...

Черни ангели в съня ти идват,

стъпват твърде бавно, плахо, тихо

и нашепват колко близо е смъртта...

от сърцето спомени отлитат мигом

и те правят най-нещастен на света.

Черни ангели кръжат над уморено тяло,

гнездо са свили в безпомощни нозе,

времето застива, всичко опустяло...

към мрачна бездна те зове...

Черни ангели в душата ровят,

в непринуден звяр 

превърна се последният ти полет

и няма вече нито есен, нито пролет,

завинаги във вечността си спрял...

Черни ангели и черни демони,

черни времена настават,

черни ангели и смъртни шепоти

във теб завинаги остават...

Черни ангели със леден полъх

те целуват със студени устни,

последен стон, последен вопъл

в този свят. Животът те напусна...