Черно- бяла зимна вечер

И пак вали, и пак не спира.
За последно ли е този път?
Душата ми в душата ти се свива -
и ситни капки между тях валят.
Нощта е тиха и китара плаче
в подлеза на някой булевард.
За обич просим като някое сираче,
след всеки неин спотаен акорд.
В тази черно-бяла зимна вечер
прекосявам мокри тротоари...
Китарата - заглъхнала отдавна вече.
Душите - във акордите разстлани.