31 oct 2009, 20:10

Черногледо или... слабоволево

  Poesía » Otra
1K 0 21


,,Животе мой, прехвърлих твоя хребет.

Сега крилата си надолу влача.''

 

Таньо Клисуров

 

 

 

Не смей да играеш със мене, Живот!

Виж ме само на какво заприличах.

Уморена и жалка, до смърт и до гроб.

Колко още след мене ще тичаш?

 

... и ти... не разбра ли, че доста живях.

Вече всички мечти си изгубих.

Една по една, докрай пропилях.

Какво още ми остана да губя?

 

Не те искам при мен. Върви си, Живот!

Нямам нужда от твоята слука.

Твойте тайни игрички до край разгадах.

Съжалявам, че в тебе се влюбих.

 

Хайде, тръгвай си! Моля те. Светъл ти път!

Аз не искам да мръдна от тука.

Даже утре по мене звезди да валят,

пак не искам от теб да се уча.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Даже утре по мене звезди да валят,
    ак не искам от теб да се уча"
    Страхотен стих!
  • Имаше някога песен една...
    Имаше някога песен:
    "Всяка игра почва така"
    Така и животът играе.
    И нямаме избор, и нямаме шанс
    трябва все пак да го траем...
  • ...и ще валят звезди, да знаеш!*

  • Да, понякога, само понякога...
    Но ти си едно влюбено в живота момиче
    С обич, мила!!!
  • Бих казала по-скоро дръзко, а това е присъщо на гордите и силни личности, които могат да се противопоставят на съдбата и сами да си изберат живота, който заслужават и искат да живеят!Браво за този стих!Бъди!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...