elenabili (Елена Биларева)
298 2386
16 jul 2013, 8:47

Червено-жълто 

  Poesía
534 0 8

В това поле сред рози и иглики

защо допусках всеки да нахълта,

да къса рози без въобще да пита

с гримаса във червено-жълто?

 

Засаждах рози и бодли опитомявах,

а раните със ризата превързвах.

И който не поиска – не остана.

На повечето май не им се бързаше.

 

Разкъса се последната ми риза.

Ръкавите й станаха на свитъци.

Тълпата много шумно се облиза.

И искрено се стреснаха игликите.

 

Но щом се уморих да светя,

тълпата ме наказа за бездействие.

Тогава ми откраднаха букетите

и тръгнаха със два последни рейса.

 

Тогава запроклинах голотата си,

сърцето си, умората си, пулса.

Когато ме разкъсва добротата ми,

хвърли по мен букет в червено-жълто!

 

© Елена Биларева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??