В това поле сред рози и иглики
защо допусках всеки да нахълта,
да къса рози без въобще да пита
с гримаса във червено-жълто?
Засаждах рози и бодли опитомявах,
а раните със ризата превързвах.
И който не поиска – не остана.
На повечето май не им се бързаше.
Разкъса се последната ми риза.
Ръкавите й станаха на свитъци.
Тълпата много шумно се облиза.
И искрено се стреснаха игликите.
Но щом се уморих да светя,
тълпата ме наказа за бездействие.
Тогава ми откраднаха букетите
и тръгнаха със два последни рейса.
Тогава запроклинах голотата си,
сърцето си, умората си, пулса.
Когато ме разкъсва добротата ми,
хвърли по мен букет в червено-жълто!
© Елена Биларева All rights reserved.