23 ene 2008, 12:34

Червеното не ми отива

  Poesía
891 0 6
Червеното не ми отива,
когато вечер виното в чашата тежи.
И мислите не ме приспиват,
щом сутрин от тях душата ме боли.

Не. Червеното никога не бе за мен.
Защо накара ме да го желая?
Достатъчно ми беше нощ и ден
в червени глътки сълзите си да давя.

И валса... валса ти не ми хареса.
Нито превзетите движения.
Какво помисли, че сме в някаква пиеса?
Аз Жулиета, ти Ромео. И сетне...
съдбовното падение...

(Или ти си оня Дон Жуан,
дето всяка премного е обичал.
И после следваща до лудост си желал,
и нощем криел си се, от себе си си тичал...)

А на мен червеното не ми отива.
Аз обичам лилавите нюанси.
Яркостта у хората не ме привлича.
По харесват ми техните скрити,
мънички контрасти...

А ти накара ме от себе си да бягам.
Да съм оная кукла без очи.
И аз помислих, че отново полудявам...
А ти играел си с поредните мечти.

И пръскал си обичта ми за дребни ласки.
И носил си червените ми дрехи.
Криел си ме в своите доживотни маски.
Или в ръждясалите, бляскави доспехи...

В несъответствия си ме носил.
А на мен червеното не ми отива.
След мене чуждите любови нека просиш.
А мен и виното в червеното си лустро ни намирай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви!
    dodic, радвам се, че се засичаме и тук!
  • Обаче ти отива да пишеш хубаво!
    Моите поздравления, Диана.

    "По харесват ми техните скрити,
    мънички контрасти... "

  • Неминуемо търсейки скритите пътечки към човекът владеещ сърцето ни, ние бавно се променяме!Но не сме ли себе си,не можем да сме щастливи...Много,много ми хареса стиха!
  • Замисли ме, Диана.
    хубава идея...хубав стих.
    с обич за теб.
  • като замисъл, като съдържание - много ми харесва. но като ритмика - има какво да се желае.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...