На този ден недей да правиш равносметка.
Това са само първи стъпки в младостта,
когато смелост, дързост пълни всяка клетка
и в сърцето се насажда радостта.
Живота е като година с четири сезона.
Ще има бури, вятър, слънчеви лъчи.
Да се изправиш след кат паднеш е залога,
Да успееш или да живееш без да си личи.
През пролетта човек израства, учи , време за игри.
Лятото „нивите засажда, хляб отглежда”, люби се плоди.
Есента е време за реколта. Това което си заслужил ще береш.
За зимата е старостта достойна. До топлата камина книжки с внуци да четеш.