На този ден недей да правиш равносметка.

Това са само първи стъпки в младостта,

когато смелост, дързост пълни всяка клетка

и в сърцето се насажда радостта.

Живота е като година с четири сезона.

Ще има бури, вятър, слънчеви лъчи.

Да се изправиш след кат паднеш е залога,

Да успееш или да живееш без да си личи.

През пролетта човек израства, учи , време за игри.

Лятото „нивите засажда, хляб отглежда”, люби се плоди.

Есента е време за реколта. Това което си заслужил ще береш.

За зимата е старостта достойна. До топлата камина книжки с внуци да четеш.