11 jul 2011, 22:30

Честит рожден ден, Бароне!

  Poesía » Otra
3K 0 12


Честит рожден ден,  Бароне!

 

                                           С най-добри пожелания

                                           за рождения ти ден, Ивайло!

                                           Приеми този стих като

                                           колегиална закачка

 

 

На тази дата се роди поет,

със нежно и обичащо сърце.

Макар понякога да е превзет,

раздава щастие със две ръце.

 

Намери той подхода сполучлив  -

без пропуск влиза в дамските сърца.

И винаги е  щедър и щастлив…

с поклон раздава хиляди слънца.

 

Впрегни, Ивайло,  вяра  и талант,

с  перото си злините прободи.

Със силата митична  на атлант

във нас красиви  чувства пробуди.

 

Живей щастлив и бодър сто лета,

и радвай ни със свойте стихове.

С перото си извай вместо с длета,

прекрасни непознати светове.

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха и готината закачка, Христо
  • чудесно посвещение,Ицо закачливо,да и свежо
  • Бароне, ти бъди, бъди така щастлив
    като на този ден - през всичките останали!
    И ако някой с теб рече да мери стих,
    под твоето перо и меч, знам, ще са паднали.

    Христо, приеми моите поздравления за хубавото посвещение!
  • В стиха си "Птици" Барона пише..."Затова лягай тук. Тези остри треви ще ни бъдат предбрачното ложе." - Питах го, ами не може ли, да го напишеш "Полегни тук до мен в тези тънки треви", даже стих му изрецитих..., но той е категоричен, няма шест - пет казва, аз съм си такъв...и колко се смяхме на сутришната сбирка в Джеваната.
    Барона си е Барон, да е жив и здрав!
  • Много силно, много!
    Поздрави

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...