Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла,
която във дома ни кацна.
Синът ни всеки ден те разпознава
чрез думите - единствена, прекрасна...
Сега празнуваш раждането свое.
Макар далеч, в мен празникът живее.
Чрез този стих - подаръчето мое,
душата ти аз искам да засмея. ...