Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла,
която във дома ни кацна.
Синът ни всеки ден те разпознава
чрез думите - единствена, прекрасна...
Сега празнуваш раждането свое.
Макар далеч, в мен празникът живее.
Чрез този стих - подаръчето мое,
душата ти аз искам да засмея.
Желая ти най-първо крепко здраве,
спокойствие от бурите житейски,
а после ти желая да се справяш
с усмивка пред проблеми тилилейски.
Детето ни расте като икона,
която е опората ти днес.
Честит Рожден ден, мила ми Мадона,
която си до моя Младенец.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Наздраве за семейния ви Празник!