Четири сутринта е.
Тогава вещиците се прибират да спят,
а съвестите ни се събуждат.
Самотата започва да пее
птичи песни в утринната мъгла,
а дробовете се закашлят без пушене.
Четири сутринта е.
Време е да включваме кафеварката.
Толкова много неща
бях зарязала,
докато те чаках.
Толкова много утайка
от прекипелите страсти.
Един сутрешен душ,
с който да отмия недосънуваните си сънища.
Едно кратичко съобщение,
за да ти кажа: "Благодаря ти, че ме потърси".
След това трябва да тръгвам.
Подредила съм къщата си
и на душата ми е изпрано.
Четири сутринта е.
Късно ли е да ме обичаш отново,
или още е рано?
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
бях зарязала,
докато те чаках."