Jun 10, 2012, 11:42 AM

Четири

  Poetry » Love
665 0 5

Четири сутринта е.
Тогава вещиците се прибират да спят,
а съвестите ни се събуждат.
Самотата започва да пее
птичи песни в утринната мъгла,
а дробовете се закашлят без пушене.

Четири сутринта е.
Време е да включваме кафеварката.
Толкова много неща
бях зарязала,
докато те чаках.
Толкова много утайка
от прекипелите страсти.

Един сутрешен душ,
с който да отмия недосънуваните си сънища.
Едно кратичко съобщение,
за да ти кажа: "Благодаря ти, че ме потърси".
След това трябва да тръгвам.
Подредила съм къщата си
и на душата ми е изпрано.

Четири сутринта е.
Късно ли е да ме обичаш отново,
или още е рано?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...