Зимата е сезонът, в който те срещнах,
когато беше сама и плачеше за него.
Аз дойдох и ти подадох кърпичка,
а ти ми каза: "Искаш ли да останеш?"

Пролетта бе сезонът, в който почувствах,
че се влюбвам в момичето, което утеших,
ала нямах смелост да ти го призная в очите.
Затова започнах да ти пиша красиви стихове.

Лятото бе сезонът, в който аз плаках, затова,
че можех да те изгубя завинаги заради тази любов.
Но не, ето, че това бе сезонът, изпълнен с много
любов, романтика, сълзи и красиви нощи.

През есента ти и аз се събрахме в нашите сънища,
където бяхме далеч от хорските небивалици,
където само ти и аз можехме да бъдем истински,
където само ти и аз живеехме в нашия си свят.

Четири сезона на самота бяха се стаили в моето сърце,
ала ти появи се и тези четири сезона станаха най-красивите за мен,
и ето, че през тези четири сезона аз разбрах какво е любовта?
ОБИЧАМ ТЕ, ПРЕЗ ТЕЗИ ЧЕТИРИ СЕЗОНА САМОТА?