Чичопей, чичопей!
Пролет иде – зеленей!
Чичопей, чичопей –
чувам бодра песен птича.
На закачка ми прилича.
Хей, на мен ли викаш, хей?
Аз ли съм ти този чичо?
Чичопей, чичопей,
но като не ми се пей...
Стига ме подканяй, птиче!
Чичопей, чичопей –
стига вече ме задява!
Най-накрая занемей!
Но не щеш...
И май остава
чичо с тебе да запей!
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
Хубав стих