Чичопей, чичопей!
Пролет иде – зеленей!
Чичопей, чичопей –
чувам бодра песен птича.
На закачка ми прилича.
Хей, на мен ли викаш, хей?
Аз ли съм ти този чичо?
Чичопей, чичопей,
но като не ми се пей...
Стига ме подканяй, птиче!
Чичопей, чичопей –
стига вече ме задява!
Най-накрая занемей!
Но не щеш...
И май остава
чичо с тебе да запей!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
