Чичопей, чичопей!
Пролет иде – зеленей!
Чичопей, чичопей –
чувам бодра песен птича.
На закачка ми прилича.
Хей, на мен ли викаш, хей?
Аз ли съм ти този чичо?
Чичопей, чичопей,
но като не ми се пей...
Стига ме подканяй, птиче!
Чичопей, чичопей –
стига вече ме задява!
Най-накрая занемей!
Но не щеш...
И май остава
чичо с тебе да запей!
© Борко Бърборко All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
