15 jun 2012, 10:35

Човече

  Poesía » Civil
502 0 0

 

 

Чупи и разкъсвай яремите стари!

Лъжата на пух и на прах направú.

Ти имаш зад себе си верни другари,

които не жалят бунтовни глави...

 

Насред път не спирай ръката си мъжка...

Стихията друга стихия гаси.

О, трябва ни твоята сила юнашка,

косата ни, бурените ни да окоси!

 

Аз знам, че в природата вакуум няма,

природата празно при нас не търпи...

Със бомба изровиш ли някъде яма,

темел на палат те от туй изгради.

 

Рушиш ли напразно с ръце и със думи,

и нищо на празното ти не градиш,

за  всички ни ти ще си черната чума,

с която не искаш ти да се сравниш.

 

Удрú безпощадно химерите стари,

докато отровната плесен умре!

Бъди безпощаден, часът щом удари,

Историята ни ще те разбере!

    01.02.1952г. Първомай

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...