Чупи и разкъсвай яремите стари!

Лъжата на пух и на прах направú.

Ти имаш зад себе си верни другари,

които не жалят бунтовни глави...

Насред път не спирай ръката си мъжка...

Стихията друга стихия гаси.

О, трябва ни твоята сила юнашка,

косата ни, бурените ни да окоси!

Аз знам, че в природата вакуум няма,

природата празно при нас не търпи...

Със бомба изровиш ли някъде яма,

темел на палат те от туй изгради.

Рушиш ли напразно с ръце и със думи,

и нищо на празното ти не градиш,

за  всички ни ти ще си черната чума,

с която не искаш ти да се сравниш.

Удрú безпощадно химерите стари,

докато отровната плесен умре!

Бъди безпощаден, часът щом удари,

Историята ни ще те разбере!

    01.02.1952г. Първомай