Човече
Чупи и разкъсвай яремете стари!
Лъжата на пух и на прах направи.
Ти в хората имаш верни другари,
които ни жалят, бунтовни глави...
Насред път не спирай ръката си мъжка...
Стихията друга стихия гаси!
О, трябва ни твоята сила юнашка,
косата ни, бурените ни да окоси!
Аз знам, че в природата вакуум няма.
Природата празно при нас не търпи!
Със бомба изровиш ли някъде яма,
темел на палат ти от туй изгради.
Рушиш ли напразно, с ръце и със думи,
и нищо на празното ти не градиш,
за всички ни ти ще си черната чума,
с която не искаш ти да се сравниш.
Удри безпощадно химерите стари!
Докато отровната плесен умре!
Бъди безпощаден, часът щом удари,
историята ни ще те разбере!
Не влизай в комбина с врага си коварен...
Пази се, не ставай ти чужди уши!
Защото врагът е звяр кръвожаден,
защото той тежки интриги плете.
© Христо Славов Todos los derechos reservados