Jul 13, 2012, 2:28 PM

Човече

  Poetry » Civic
782 0 1

Човече

Чупи и разкъсвай яремете стари!
Лъжата на пух и  на прах направи.
Ти в хората имаш верни другари,
които ни жалят, бунтовни глави...

Насред път не спирай ръката си мъжка...
Стихията друга стихия гаси!
О, трябва ни твоята сила юнашка,
косата ни, бурените ни да окоси!

Аз знам, че в природата вакуум няма.

Природата празно при нас не търпи!
Със бомба изровиш ли някъде яма,
темел на палат ти от туй изгради.

Рушиш ли напразно, с ръце и със думи,
и нищо на празното ти не градиш,
за  всички ни ти ще си черната чума,
с която не искаш ти да се сравниш.

Удри безпощадно химерите стари!
Докато отровната плесен умре!
Бъди безпощаден, часът щом удари,
историята ни ще те разбере!


 Не влизай в комбина с врага си коварен...
Пази се, не ставай  ти чужди уши!
Защото врагът е   звяр кръвожаден,
защото  той тежки интриги плете.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...