6 sept 2007, 9:25

Човек

  Poesía
1K 0 8

Когато в живота успее човек
и по стълбицата той се издигне,
когато му дават нов кабинет
и главата гордо си вдигне,
дали си спомня за обикновените неща,
които карат ни да се усмихнем
или забравя, в светска суета,
до повишението как успя да стигне!
Аз мисля, да, такива хора има,
но има и такива със сърца,
те правят лятото възможно и през зима
и винаги са с грейнали лица!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво , Лиана, чудесен стих. С обич.
  • И аз познавам един такъв човек и ако ми позволиш,искам да посветя стиха ти на него,защото го заслужава!
    Предварително ти благодаря!
    Поздрави!
  • Има ги и двата вида. Поздрави
  • Благодаря ви приятели!Прегръдки и целувки!
  • Ех, дано има повече такива хора с грейнали лица, правещи лятото възможно и през зима, хора като теб!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...