Когато в живота успее човек
и по стълбицата той се издигне,
когато му дават нов кабинет
и главата гордо си вдигне,
дали си спомня за обикновените неща,
които карат ни да се усмихнем
или забравя, в светска суета,
до повишението как успя да стигне!
Аз мисля, да, такива хора има,
но има и такива със сърца,
те правят лятото възможно и през зима
и винаги са с грейнали лица!
© Галина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
