Когато в живота успее човек
и по стълбицата той се издигне,
когато му дават нов кабинет
и главата гордо си вдигне,
дали си спомня за обикновените неща,
които карат ни да се усмихнем
или забравя, в светска суета,
до повишението как успя да стигне!
Аз мисля, да, такива хора има,
но има и такива със сърца,
те правят лятото възможно и през зима
и винаги са с грейнали лица!
© Галина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
