Човек

26 dic 2014, 16:58

Poesía

405 0 0

Аз съм човек,
ала в облаците дълго летях.
И спокоен бях, и лек,
почти безтегловен живота пилях.
Бръмките на суетата
усещах в щастието прогнило.
Тъй видях - там в небесата
стои светото светило.
Отдавна бях там.
Там заглъхна моята песен
изпод натрупалата плесен,
защото бях сам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Човек

Искате да прочетете повече?

Propuestas