...и тихо се сещам за странния спомен,
за тежкото лято, за жежкия пек;
за тъжна усмивка, за мислите, знаещи,
че там, в светлината, аз виждам човек.
Човекът ме вика и в мене се взира:
"При мене е топло, ще имаш подслон."
Но когато тръгвам към него, умирам
и думите бавно превръщат се в стон.
"Недейте, върнете се! Думи Мои,
вечни, обещавам ви, за вас ще живея!"
Човекът изчезва вързо в светлината,
а аз винаги за нея ще копнея...
© Аглая Todos los derechos reservados