Човек

21 may 2011, 22:40

Poesía

499 0 2

Когато лазил си в трънливи урви,

когато борил си се сам,

когато искал си да стигнеш първи,

преглъщал си обиди, срам...

Когато молил си за малко милост

или за капчица любов,

когато липсвала ти е човешка гордост,

да правиш всичко щом си бил готов...

Калил си се... тъй неусетно

и станал си корав човек,

приел си тежестта заветно

да носиш кръста си нелек.

И борил си се с зъби, с нокти,

защото бил си силен, млад,

воювал си пред грозни факти,

но вече виждаш резултат.

Човек си станал с главна буква,

не глезен, слаб или раним

и колкото животът да усуква,

оставаш си непоклатим.

И нямаш нужда от поклони

затуй, че вече имаш власт,

а мъдростта ти злобата ще гони,

дошъл ще бъде твоя земен час.

А друго трябва ли му на човека,

щом, стъпил здраво в твърдата земя,

отъпкал си е своята пътека

и вижда, че посял е доброта.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.