Човек
Когато лазил си в трънливи урви,
когато борил си се сам,
когато искал си да стигнеш първи,
преглъщал си обиди, срам...
Когато молил си за малко милост
или за капчица любов,
когато липсвала ти е човешка гордост,
да правиш всичко щом си бил готов...
Калил си се... тъй неусетно
и станал си корав човек,
приел си тежестта заветно
да носиш кръста си нелек.
И борил си се с зъби, с нокти,
защото бил си силен, млад,
воювал си пред грозни факти,
но вече виждаш резултат.
Човек си станал с главна буква,
не глезен, слаб или раним
и колкото животът да усуква,
оставаш си непоклатим.
И нямаш нужда от поклони
затуй, че вече имаш власт,
а мъдростта ти злобата ще гони,
дошъл ще бъде твоя земен час.
А друго трябва ли му на човека,
щом, стъпил здраво в твърдата земя,
отъпкал си е своята пътека
и вижда, че посял е доброта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
