Човек ли?!
Пристяга, сякаш, гърлото ми нещо
и все по-трудно става ми да дишам,
и вярата в туй, що наричаме 'Човешко',
започва да наподобява киша.
Потъваме в море от глупост,
от суета, безлична, никому ненужна,
нима да си 'Човек' е лудост,
а 'добрина' и 'обич' са ни думи чужди?!
'Добре съм', казвам, и усмихвам се насила,
така ли трябва, може би, не знам,
щом след обстрел от безразличие съм още жива,
защо на лицемерието да се предам?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Гъдева Todos los derechos reservados
