Човек ли?!
Пристяга, сякаш, гърлото ми нещо
и все по-трудно става ми да дишам,
и вярата в туй, що наричаме 'Човешко',
започва да наподобява киша.
Потъваме в море от глупост,
от суета, безлична, никому ненужна,
нима да си 'Човек' е лудост,
а 'добрина' и 'обич' са ни думи чужди?!
'Добре съм', казвам, и усмихвам се насила,
така ли трябва, може би, не знам,
щом след обстрел от безразличие съм още жива,
защо на лицемерието да се предам?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Гъдева Всички права запазени
