15 mar 2013, 20:59

Човека 

  Poesía » Otra
472 0 1
Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви
сякаш сам си е враг и палач, все по-мъртъв сред живите.
А духът му линее от няколко века.
Любовта е за него единствена, светла пътека.
Тя го топли, спасява, закриля и храни.
Тя му дава куража на белия свят да остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??