Mar 15, 2013, 8:59 PM

Човека 

  Poetry » Other
477 0 1
Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви
сякаш сам си е враг и палач, все по-мъртъв сред живите.
А духът му линее от няколко века.
Любовта е за него единствена, светла пътека.
Тя го топли, спасява, закриля и храни.
Тя му дава куража на белия свят да остане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Random works
: ??:??