Mar 15, 2013, 8:59 PM

Човека

  Poetry » Other
567 0 1

 Сляп за правдата, много невеж и самотен

 все препуска човек, вечно гони късмета в живота.

 

Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,

вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.

 

Често скрит зад безсмислени думи фалшиви

сякаш сам си е враг и палач, все по-мъртъв сред живите.

 

А духът му линее от няколко века.

Любовта е за него единствена, светла пътека.

 

Тя го топли, спасява, закриля  и храни.

Тя му дава куража на белия свят  да остане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...