6 dic 2008, 20:54

Човекът

  Poesía » Otra
973 0 1
Човекът обича,
понякога мрази.
Налага се да се усмихва,
а от сърце му се плаче.
Човекът мълчи,
дори да иска да крещи.
Човекът забравя
и незабравимото дори.
Човекът се моли,
макар и да не вярва.
Човекът мечтае,
макар и да знае,
че чудеса не съществуват.
Човекът има вяра,
понякога обаче тя му
изиграва лош късмет.
Човекът не иска да бяга,
но се принуждава,
защото Човекът знае,
че не винаги истината побеждава.
Човекът не иска да лъже,
но се налага,
защото понякога силно боли.
Човекът иска да прощава,
но е непосилен да прости от сърце,
защото болката пронизва цялото му същество.
И дори той да не го осъзнава,
това го изяжда отвътре.
Човекът се смее,
но не от сърце.
Човекът се смее по задължение!
Животът на Човека не е лесен,
той е пионка на обществото!
Човекът е робот!



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...