6 дек. 2008 г., 20:54

Човекът

970 0 1
Човекът обича,
понякога мрази.
Налага се да се усмихва,
а от сърце му се плаче.
Човекът мълчи,
дори да иска да крещи.
Човекът забравя
и незабравимото дори.
Човекът се моли,
макар и да не вярва.
Човекът мечтае,
макар и да знае,
че чудеса не съществуват.
Човекът има вяра,
понякога обаче тя му
изиграва лош късмет.
Човекът не иска да бяга,
но се принуждава,
защото Човекът знае,
че не винаги истината побеждава.
Човекът не иска да лъже,
но се налага,
защото понякога силно боли.
Човекът иска да прощава,
но е непосилен да прости от сърце,
защото болката пронизва цялото му същество.
И дори той да не го осъзнава,
това го изяжда отвътре.
Човекът се смее,
но не от сърце.
Човекът се смее по задължение!
Животът на Човека не е лесен,
той е пионка на обществото!
Човекът е робот!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...