Човешка мъка
Дъжд се изливаше, вятърът духаше.
Слънцето изгряваше бавно, а залязваше мигом...
Сърцето се свиваше от болка.
Душата стенеше, разбирайки, че е загубила
дори това, което не беше нейно притежание.
Съдбата дебнеше моментът, за да отмъсти.
... И го направи!
Но един силует, така и не умря.
Превърна се в бледа сянка...
Сянка, която никога повече няма да се избистри...
Сянка, която ще броди без мир в миналото.
Сянка, която ще докосва само онези мигове,
които останаха неизживяни...
Неизживяни, неопетнени…
Животът е изпълнен с лъжливи и истинни слова...
А от него пада още една сълза...
Иван Христов
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
