11 sept 2005, 14:33

ЧРД 

  Poesía
1112 0 1
Трудно,но вървим напред.
Уморени са нозете.
Денем ставите болят,
а по нощите-сърцето.
Вятър хладен ни завя,
хоризонтът се намръщи.
А душата ти-врата
на стара,но уютна къща.
Повдигни глава и виж-
рози и деца растат,поете.
Важното е да сме в крак.
Лудо слънце ще ни свети.

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??