24 feb 2007, 9:17

Чудните липи 

  Poesía
846 0 7
           Чудните липи

Красиво е. Красива, топла нощ,
окъпана в сребро.
И нито звук навън...
ни шепот, ни даже трепнало листо
не смее тази прелест да смути.
  А моят сън е трескаво разбуден
от мириса на цъфнали липи:
довя го в стаята ми полъх сънен
и ето - мина вече час-
не се умарят жадните очи
да пият тази хубост като вино -
умора нямат жадните души.
 
Красиво е. И знам каква магия ще се случи,
защото нощ е - приказка навън.
Над тъмен облак гледа ме луната -
луната тайно моя лик ще запечата,
за да го прати в нечий сън.

Прекрасна нощ - за истински вълшебства
и този нежен мирис на липи
се влива в тялото, в душата, в дробовете...
Над мене греят тихите звезди.

Красиво е, но няма да те будя,
не искам тази нощ да я делим:
не се сърди, но искам я за мене
с нектар да пълни жадните очи.
Ще бъде моя, моя ще остане,
докато пламнат първите лъчи.

Но знаеш ли кое е най-красиво?
Че тази нощ за мене ще ухаят -
за мене само чудните липи.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??