23 mar 2010, 21:12

Чудо

  Poesía
785 0 0

 

 

                          Чудо

 

Напоследък чудото се случва в моя свят.
Късна пролет ли роди това вълшебство?
Ръжда ме дразни и това е ясен знак
да излъскам окис от резе да блесне,
светлината да допусна да отвори пак
вратата след поредната досадна грешка.

 

Притихнала, обидата от миналите дни,
заспала в някой тъмен ъгъл на сърцето
е освободила  пространство за мечти,
крилете да разпери новата надежда,
за да полети към чудни, непознати висини,
готова с обич тъй желана да се среща.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Виделова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...