Mar 23, 2010, 9:12 PM

Чудо

  Poetry
782 0 0

 

 

                          Чудо

 

Напоследък чудото се случва в моя свят.
Късна пролет ли роди това вълшебство?
Ръжда ме дразни и това е ясен знак
да излъскам окис от резе да блесне,
светлината да допусна да отвори пак
вратата след поредната досадна грешка.

 

Притихнала, обидата от миналите дни,
заспала в някой тъмен ъгъл на сърцето
е освободила  пространство за мечти,
крилете да разпери новата надежда,
за да полети към чудни, непознати висини,
готова с обич тъй желана да се среща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Виделова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...